Бургас - Алексан&
03.09.2007
Ако Русия не отстъпи от исканията си, България може да се откаже от петролопровода
Реализацията на нефтопровода Бургас - Александруполис, за който се говори вече повече от 14 години, отново е под въпрос. Причината са новите искания на Русия българската и гръцката страна да осигурят петрол за тръбата пропорционално на дяловото си участие в проекта. Представителите на миноритарните акционери са заявили, че подобни действия от страна на Русия поставят под въпрос създаването на международната проектна компания и изграждането на петролопровода, но руската страна е продължила да държи на тях, обясни Стефан Гунчев, председател на борда на директорите на "Проектна компания Бургас - Александруполис БГ".
Той определи условията на Русия като изненадващи, защото противоречат на подписаното международно споразумение. Според него руските представители "Роснефт" и "Транснефт" трябва да поемат ангажимента да осигурят необходимото количество петрол, което възлиза на около 35 млн. тона годишно. Именно поради тази причина руската страна получи правото да държи контролния пакет акции, припомни Гунчев.
Експерти отдавна предупреждават, че Русия няма ресурс да осигури нужното количество нефт и ще направи опит да извива ръцете на миноритарните участници - България и Гърция, като си осигури изцяло контрол върху тръбата. На преговорите в Атина, които се проведоха миналата седмица, руската страна, вместо да представи гаранции за доставките, е излязла с две предложения. Едното е било при запълване на тръбата с руски петрол органът на управление на международната проектна компания да взима решенията или с 51%, или със 74.5% от капитала. По този начин поне единият от миноритарните акционери ще бъде изключен от вземането на важни решения. Русия най-вероятно иска да наложи контрол върху нефтопровода, но България ще отстоява своите интереси, а именно стратегическите решения, като например увеличаването на уставния капитал, да се взимат с пълно мнозинство, допълни Гунчев. Руските представители са поискали и финансови гаранции за доставките на нефт, ако България и Гърция се съгласят да осигуряват петрол за тръбата.
Осигуряването на алтернативни енергийни източници при осъществяването на трансконтиненталните инфраструктурни проекти ще бъде една от основните теми на разговорите по време на официалното посещение на българската правителствена делегация в Казахстан, Таджикистан и Туркменистан. Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин води делегацията, като визитата започва днес с преговори в Астана. Именно Казахстан публично обяви намеренията си да купи българския дял в проекта "Бургас - Александруполис". Офертата обаче беше, преди държавната компания "Казмунайгаз" да придобие румънската "Ромпетрол", и остава загадка дали предложението е валидно и днес.
В същото време обаче Стефан Гунчев заяви, че в момента България продава само капацитета си, но не и дяловото си участие в международната проектна компания. "Може да продадем капацитет в рамките на 8.5 - 10 млн. тона годишно, ако някоя компания реши да си превозва петрола през Бургас - Александруполис, но не продаваме дяловото си участие", каза Гунчев. Според него българската страна е готова да продаде акциите си едва след учредяването на международния оператор на тръбата и построяването на петролопровода, когато се очаква цената да бъде много по-висока от сегашната.
Той определи условията на Русия като изненадващи, защото противоречат на подписаното международно споразумение. Според него руските представители "Роснефт" и "Транснефт" трябва да поемат ангажимента да осигурят необходимото количество петрол, което възлиза на около 35 млн. тона годишно. Именно поради тази причина руската страна получи правото да държи контролния пакет акции, припомни Гунчев.
Експерти отдавна предупреждават, че Русия няма ресурс да осигури нужното количество нефт и ще направи опит да извива ръцете на миноритарните участници - България и Гърция, като си осигури изцяло контрол върху тръбата. На преговорите в Атина, които се проведоха миналата седмица, руската страна, вместо да представи гаранции за доставките, е излязла с две предложения. Едното е било при запълване на тръбата с руски петрол органът на управление на международната проектна компания да взима решенията или с 51%, или със 74.5% от капитала. По този начин поне единият от миноритарните акционери ще бъде изключен от вземането на важни решения. Русия най-вероятно иска да наложи контрол върху нефтопровода, но България ще отстоява своите интереси, а именно стратегическите решения, като например увеличаването на уставния капитал, да се взимат с пълно мнозинство, допълни Гунчев. Руските представители са поискали и финансови гаранции за доставките на нефт, ако България и Гърция се съгласят да осигуряват петрол за тръбата.
Осигуряването на алтернативни енергийни източници при осъществяването на трансконтиненталните инфраструктурни проекти ще бъде една от основните теми на разговорите по време на официалното посещение на българската правителствена делегация в Казахстан, Таджикистан и Туркменистан. Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин води делегацията, като визитата започва днес с преговори в Астана. Именно Казахстан публично обяви намеренията си да купи българския дял в проекта "Бургас - Александруполис". Офертата обаче беше, преди държавната компания "Казмунайгаз" да придобие румънската "Ромпетрол", и остава загадка дали предложението е валидно и днес.
В същото време обаче Стефан Гунчев заяви, че в момента България продава само капацитета си, но не и дяловото си участие в международната проектна компания. "Може да продадем капацитет в рамките на 8.5 - 10 млн. тона годишно, ако някоя компания реши да си превозва петрола през Бургас - Александруполис, но не продаваме дяловото си участие", каза Гунчев. Според него българската страна е готова да продаде акциите си едва след учредяването на международния оператор на тръбата и построяването на петролопровода, когато се очаква цената да бъде много по-висока от сегашната.
